но не за нея , а за мен...

Моля ви, изтърпете ме, искам само да се нарева и накрещя някъде....

Почвам:
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА..... (до + безкрайност мога)

Ще пукна вече, нервите ми не издържат, какво ми става не знам, явно имам нужда от доктор.
Моника се справя повече от чудесно с градината. Вчера също ходеше с голямо желание, пак не искаше да тръгва, но тръгна защото и бях обещала, че ще се срещнем с едно нейно приятелче.
Лошото е, че е станала ужасна. Мисли се за много самостоятелна, и се бори със всичкия магарешки инат който има (а той е убийствено много) да ми се противопостава за ВСИЧКО. Каквото и да я помоля, винаги отговаря с "НЯМА". Пробвам естествено с какви ли не залъгвания, измислени приказки, игрички, но не и не. По улиците се дърпа не иска да я държа, не иска да влиза в магазина с мен, после не иска да излиза с мен, КРЕЩИ като хулиганка, бяга като безпризорна, а аз трябва да я гоня. Нервничи за най-малката дреболия, не дава да я обличам и събличам. Днес например съм бясна (все още ми кипи), защото за пореден път ме прави на луда с това обличане. Не знам вие за колко време успявате да приготвите децата за излизане, но на мен ми отнема поне час.

Първо:
15 минути молене да седне да се изпиша на гърнето, да я измия и обуя. Отнема ми толкова, защото тя не се съгласява доброволно, а едва след като съм умолявала, заигравала, крещяла и най-накрая наказвала в другата стая. След наказването става, но докато стигнем до него минава доста време (загубено) в упражняване на принципите на позитивното възпиртание (ох къде са тез дето са я писали тая книга, да дойдат те да се справят позитивно)
След това докато и обувам гащите всичко изглежда сякаш ще успея да я облека....Ха, каква илюзия. След като обуя гащите и се заема с чорапогащника следва кълбо назад, шут в брадичката (моята), изправяне и започване на упражнението "колко добре мога да скачам на леглото и да не давам да ми обуят каквото и да е повече от гащите".

Част 2: още 15 минути.

Тук вече съм леко изнервена, и малко трудно се справям с добрия тон. За щастие или нещастие, тя не се трогва ни най-малко от изнервения ми тон и обещанията за втора серия усамотяване в другата стая и продължава да се хили и да не дада да я обуя. Тъкмо съм успяла да нахлузя едната част на чорапогащника и почти другата.... тя вече е събула първата. Същото е и с блузите - единия ръкав, започвам другия, тя изхлузва първия. Просто се кефи да ме дразни и това е!

Днес пак така - след като достигнахме етапа на 2рото наказване, и току що ми обеща, че ще слуша...докато се обърна да отдъхна, че най-после май я облякох.....обръщам се и я виждам цялата разпасана и разпльокана на земята, хили се и ме гледа провокативно изпод вежди.

От очите ми започнаха да прехвърчат изкри, а от носа ми сигурно и дим е излизал вече!!
Върнах се, стискайки зъби, (за да не излезе нещо дето не искам от устата ми), тъъъъъкмо я загащих пак......и тя (с неизменната усмивка) си изхлузи якето на земята.

В тоя момент не знам какво стана, но ръката ми взе превес над мозъка и без да кажа дума я пернах по главата. Честно и аз не разбрах как стана. Без да искам!. Не бях аз!.... Скочих и изфучах в другата стая като тряснах и вратата..

Пльоснах се на леглото и забучих празен поглед в тавана. Тя крещеше от другата стая "мамо, ела тука", а аз бях 100% убеденя, че няма да мръдна от тая поза цял ден. По едно време нещо в мозъка ми се пробуди и взе да цъка "13:30 минава, Моника трябваше вече да е в занималнята".
Станах, гледайки мнннного лошо и отидох в дугата стая където имаше едно агънце. Започнах безмълвно да я обличам, а тя беше по-послушна и от най-послушното дете на света. По едно време усетих една малка ръчичка да ме милва по лицето и едно личице да се опитва да се мушне м/у косата ми за да ми види погледа (който въобще не беше за гледане. Нещо в мен протягаше ръце да гушне това дребосъче, а друго нещо пък не помръдваше ръцете ми и не искаше да свали сериозния и лош поглед от лицето ми. Облякох я набързо, сресах я също толкова бързо (иначе става по гореописания начин), заведох я до градината, без да кажа нито една дума и не отговорих на нито един въпрос. Заведох я, звъннах и когато се показа Таня се опитах да залепя някаква усмивка на лицето си, но после като си тръгнах отново бях кисела като лимон. Отидох в магазина, натоварих се с покупки като кон, върнах се, отключих вратата и хвърлих чантите на земята. И счупих яйцата естествено.

После влязох в клуба да се нарева малко.....

Докато писах, писах...взе, че ми поотмина малко, взе да ми просветва. Сега пък съм обзета от угризения, че мълчах като пукал..., че не я гушнах и целунах, когато тя ми се гушкаше. Сега пак ми се реве...

Но ...всъщност какво исках да питам...Май нищо конкретно. Въпроса на който още не съм намерила отговор няма смисъл да го задавам пак, защото явно това е въпрос на който няма отговор. "Как да се държа така, че да избегна тези конфликти". Така, че не го питам това. Просто ви благодаря, че ме прочетохте, пък и да не сте, важното е, че пишейки взе, че ми мина:)


Monika 11.12.2001