Верно си е че една част от майките беха изтрещели. Ходеха да пушат, докато децата им се деряха в кошарките. Детенцето с менингита беше в 7 стая мисля, на втория етаж. Моят като се осефери и почна да трамбова по коридора, не ме питай просто... Не можех и да го спра, щото в тая стая два на два издивяваше съвсем. Ходеше по чуждите врати и се опитваше да си 'залепва' носа по стъклата им и да ги облизва, така както децата обичат.
В събота, след като сгъсти акото, категорично заявих на лекарката, че искам да си ходим. Обясних й, че не мога да го удържам в стаята. Тя за жалост не беше от това отделение и по дежурство минаваше на визитация, та й стана бая неприятно, че бием отбой. Казва:' ми така е, като му позволявате да излиза, ще ви е страх.' Той още като пристигнахме им разказа играта докато му слагаха абоката и след това докато му течеше системата. Такова бясно тръшкане от болно и обезводнено дете без сили не бяха виждали.

Рехидрина просто не можах да го накарам да го пие. С триста зора му пробутах около десетина лъжички. Вода също не искаше да пие, докато не го сложиха на система, когато изведнъж изпи около 700 мл за няколко часа. Фекалната му микробиология е ОК. А вашата? Ентерол не му давам още откакто го приеха. Те там не даваха и аз вкъщи не давам. Акито му все още е кашаво и неоформено, но оскъдно и по 3-4 пъти на ден. Подозирам Хуманата за тази кашавост. Ще ги питам утре, като ходим да си взимаме епикризата.
Ох, голям ужас. Ще напиша един финален постинг с поуки за всички, та дано никой не стигне нашто деридже

И на него два пъти му преливаха разтвор, бяхме 3 дни в болницата. По наше време обаче нямаше дезинтериен бум, инак не знам как щях да реагирам.

Редактирано от jiven на 18.04.05 20:14.