Rадвай се разбира се!
аз като мама на едно магаре дето рева за мене докато направи 5 годинки, всяка сутрин като заклан как мислиш че се чувствам? Мнооооооого по гадно отколкова като мама на 2 годишния ми хулиган който не реве за мене :)
имам предив големия и малкия си син :)

големия толкова беше тъжен сутрин, плачеше, чак на мен ми се дореваваше...
малкия днеска примерно го водя на нова "голяма" градина.
сутринта рева, че не иска да излезе без да е закусил, аз се приеснявах да не закъснее батко му за училище, та го исипах по пижама в колата с един сандвич, и отидох да карам баткото на училище..после връщане в нас, обличане, сресване, миене, чантата и хайде на нова градина. той беше кисела краставица през цялото време(предполагам не си е доспал).
и така поехме към детската градина, където той влезе вътре(аз очаквах писъци и рев естествено), а той видя едно детенце да кара колело-моторче от тея дето се бутат с крака, веднага детенцето получи едно яко блъскане, падна от мотора за да се настани там моя син и да поеме бръм бръм из цялата градина... на опитите да го извикам да дойде да му "представя" учителката той ми каза "ГОу мама Гоу мама, Си ю лета!"(отиваммамо отивай мамо, ще се видим по късно) и ме изблъска грубо....

(това е детенце което е "болезнено пръвързано за мама", зашото спи нощем с нас )

обърканата учителка дето в това време успокояваше падналото от мотора заради моя син детенце се усмихна и ми каза да не се тревожа, и да си отивам.

сега се чудя дали ще се разреве като разбере, че ме няма? дали въобще разбра че съм си тръгнала? и дали утре няма да започне одисеята на баткото му с годините рев сутрин ....

но по скоро не. малкия е много по джаста-праста и аз определено отидох с настроение на работа. Въпреки, че оставих един хулиган там :)
не така се чувствах обаче като оставях баткото с тези големи тъжни очи.....