Да, на мен са ми казвали. Брат ми. Беше ужасен, когато видя дъщеря ми за пръв път. Поне месец повтаряше "Боже, колко е грозна. Ти сигурна ли си, че това е нашето бебе? Ама наистина, убедена ли си?" Всяко идване у нас, а той идваше ако не всеки ден, то през ден, започваше с познатата увертюра "Много грозничко беее. Верно ли е нашето?" с болка и разочарование в гласа. И до ден-днешен разказва на всички колко грозна е била Наталка, когато се е родила.

Хич, ама хич не ми пукаше. Възприемах го като кротък луд и изобщо не се вълнувах от приказките му. Аз винаги съм я намирала за красива и това си ми беше напълно достатъчно.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...