|
Днес заведох госпожицата за първи ден на частната занималня, за която пусках тема преди няколко дена. От 13:30 до 18. Мислех си, че това е много като за първи път, но като се обаждах по телефона ме успокояваха, че всичко е наред и, че тя се чувства добре. Отивам аз в 17:30 и си представям как ми се хвърля на врата и ми казва хленчейки "искаааамммм в къъъъъщиииииии..." . Веднага приготвям 2-3 варианта на отговор в стил "Ама, защо виж колко е хубаво тук с децата" и други такива.
Обаче какво става в действителност:
Отивам, влизам и Таня (едната от възпитателките) казва на Моника "Виж Мони, мама е дошла да те вземе". Поглеждам Моника, която в момента играеше с едно момченце, което обикновено взимат последно, а тя надава вой от стаята "Неееееееееее, не ща да си ходя, искам тукааааааааа!, Няма, няма!"
Брех! Да не повярва човек!:) Браво, викам си, чудесно харесало и е....
Обаче следва неприятната част, в която аз половин час не мога да я накарам да си тръгнем. То като подивя туй дребното, ще кажеш, че е било вързано и никога с деца не е играло, бяга, не дава да я облека. А аз я дебна в коридора (нали съм с обувки, не мога да вляза в стаята), прилъгвам я с какво ли не само и само да дойде да я хвана да я облека. Но не! Успях да я хвана за малко докато Таня ми показваше какаво са творили децата днес и колко звездички има тя, но уви не успях да я облека, защото тя взе да маха с ръце в опит да ме натупа здраво, дори взе да ме ПЛЮЕ!!!!!!...Зяпнах направо! Тя дори не може да плюе, слюнката и се стича по брадичката, беше толкова смешна в опита си да се защитава, само и само да не я взимам, че се чудех да се смея ли или да се ядосам яко, на такъв тип поведение?! Оставих я да си поиграе още малко докато платя до края на месеца, но после пак опитите ми бяха обречени на неуспех. То не бяха удряне, хапане, плюене...  ...Все едно е хванато от гората!. Няма да споменавам елемента на сринатия родителски авторитет тука, защото той беше засенчен от изумлението ми. И добре, че дойде майката на момченцето да си го прибере, че чак тогава Моника се съгласи да я облека и да тръгват заедно. Междувременно Таня също се опитваше да и обясни, че когато родителите дойдат децата трябва да си тръгват с тях, но и на нея не и провървя с опита да я облече. Моника просто беше със запушени уши, а устата и беше зациклила на думата "Не, няма" и "Не искам". Накрая ми препоръчаха да я взимам последна, защото явно това е начина да си тръгне (с последното дете).
Та...такива ми ти работи с първия ден. Сега сигурно 2 дена ще ми изяде ушите кога ше я водя пак. Мислих да я давам за 4 дена в седмицата, но май ще я давам 5 дена. Надявам се да се поуспокои, не знам на какво се дължи тази и реакция, дано да е от превъзбуда, от това, че много и е харесало. Уж обеща, че няма да прави така, но това вече 100 пъти го е забравила...
Иначе занесе една чанта с играчки за децата, и отиде с ГОЛЯМ мерак!
Следобед е изяла цял (!) кроасан и по-късно цяла ябълка. Била е много послушна, изпълнявала всички задачки, но все пак са забелязали, че е "своенравна". Надявам се да не стане пък сега "проблемното" дете. Ох.....Та така - хем ми е хубаво, че и харесва толкова много, хем се притеснявам да не излезе "хулиганката на групата"....
 Monika 11.12.2001
|
занималнята - да се радвам или да се ядосвам?!
