Нещо се скапа постинга ми, ако се повтаря моля да ме извините.
Петра, ние живеем заедно със свекърите. Преди да се преместим, мъжът ми ме предупреди да не се изнервям и толкова. В началото игнорирах всички онези ремарки - "боба като го сваря...", "пералнята не се ..", " аз винаги правя..."
Но постепенно количеството взе връх почна да се трупа едно напрежение у мен. Аз започнах да мразя тази жена, обвинявах я във всичко и за мен тя се превърна в черен дявол. Изведнъж си дадох сметка, че аз изпълвам живота си с мразене и мислено плюене. Мъжът ми мълчеше, докато не седнах и почти карайки се, му обясних какво ми е на душата. И ,о, небеса! той дори не подозираше какво ми е. След този разговор аз осезателно почувствах подкрепата му.
Нищо друго освен омразата не ме вълнуваше и бях на метри от грандиозен скандал. Тогава една умна жена ми каза: не трупай напрежение у себе си. Отнасяй се с нея като с близка, като с майка ти - безцеремонно и добронамерено. Когато ти каже, че прави салатата не по този, а по онзи начин. на минутатат и казваш, че вие с мъжа ти я предпочитате по твоя начин, но нищо не пречи да опитате някой ден нейния. Шегувай се с нея, давай и възможност да прави нещо за вас - тя това иска. Все има нещо, което прави добре и на теб ти харесва - давай възможност да го прави. След тези съвети (то стана като новела) се прибрах и и казах, без да се замислям как ще го приеме - оставяй каквото правиш и тръгвай да ми помогнеш да пазаруваме. Стана и тръгна. Естествено имаше забележки, но вместо да ги игнорирам и да се сърдя тихомълком, детайлно обсъдих всяка една с нея и вземахме верното решение. Напрежението помежду ни отслабваше всеки ден. Не след дълго аз я поднасях за генералското и държане, дори и се карах понякога. Тя стана друг човек. Всъщност тя усещаше напрежението и без да подозира, че го е предизвиквала, си е мислила, че аз съм гадюхата в къщата.
Знам че не е лесно да живееш с други хора, но повярвай, дори да живееше със собствената ти майка, пак щеше да има напрежение и караници. Разлика на поколенията. Скъпа ми Петра, не възприемай всичко в черно бял. Знам хормони те тресат, трудно ти е, но живота не е сапунен мехур - ти сама го знаеш. Постарай се да не запълваш дните си с омраза. Дори свекърва ти да е наистина лоша крокодилка, гледай да не трупаш тихомълком. Дори лошите се респектират от откритосттта във взаимоотношенията. А пък ти винаги можеш да се ядосваш, но се поставяю над ежедневните сръдни.
Дано съм ти помогнала.
П.С. искам да се извиня за правописниш и стилистични грешки, но нямам време за редакция .

[

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tai на 14.04.05 13:49.