значи според мен едно е на теб да ти е жал за някого, съвсем друго е самият този някой да е нещастен... нали не изключваш мисълта на точно този някой да му е жал за теб, че си с 3 [доколкото помня] деца, и примерно не можеш ВИНАГИ да правиш това, което той може като необвързан и неангажиран човек? всичко е въпрос на пречупване през лична призма
а пък аз самата не мога да съжалявам никой заради личния му избор как да живее живота си, особено пък ако не виждам човека откровено нещастен по този повод. Защото иначе - раждането кога го направиха задължително?