Копче, извинявай, че не отговорих в другата тема, но семестърът започна, а аз съм се амбицирала да приключа с цялата простотия максимум до края на годината и съм малко под пара. Но вчера правих джогинга с нея седнала в количката и тя много се забавлява, вятърът развяваше косите й, тя пееше от сърце и така имах музикален съпровод, малко неравноделен, но приятен. Явно й е по-приятно, но аз имам неистов страх заради гръбчето. Нашето семейство е много препатило от болни кръстове и червената лампа винаги светва, като я видя малко накриво седнала. Лори явно обаче е по-чевръста, може би не й тежи дупата толкова, колкото на други хора, дето стигат до надигане на лакът и започват да пухтят, после преминават на рев. Не виждам и особена последователност в опитите, да си кажа честно.
Може би има връзка между паяка и прохождането без лазене, защото и аз съм "паячно" бебе, при мен това е породило повече неприятности, отколкото прогрес. И аз съм забранила всякакви форми на проходилки у дома - като узрее Хана, ще си покаже, както винаги досега.
Аз свикнах Хана постепенно да спи самостоятелно, всяка вечер увеличавах интервала между появяванията си. Имаше малко мрънкане, но мина без ексцесии. Това го четох в една книга "Какво те чака през първата година на детето" и се радвам, че сработи. Но не го правя на всяка цена, тази нощ
За водата не се притеснявай, ти кърмиш все още много интензивно, като не достигат течности на Лори, сама ще си каже. Хана пие неравномерни количества дневно, като е по-топло или пък като беснее повече.
За уикенда пак ще я водя при кучето, да видим дали любовта им ще избухне с нова сила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите