Здравейте, мами, не се стряскайте от заглавието. Искам да ви представя новото увлечение на Хана – Ринго, красив мъжкар на 3,5 години, стройна осанка, тигрова окраска и муцуна като сър Чърчил. Пламна любов от пръв поглед – от един часа през нощта, когато пристигнахме при свекърва ми, за да празнуваме тукашния Великден, до последната минута на престоя ни там. Страхувам се, че няма да намеря най-точните думи, за да опиша еуфорията, в която изпаднаха двамата, след като се обмирисаха и здрависаха – тя му оскуба мустаците, той й направи една мокра прическа и купонът стана як. То не падна игра, то не беше ревност и покорно пазене пред покоите на принцесата, гъделичкане, смях и песни. Той я чакаше покорно да се събуди пред креватчето й, с което наруши традицията да изритва горката ми свекърва от собственото й легло. Още при първото помръдване малките ръчички се бяха насочили вече към дървените пречки, където Ринго вече се топеше в чувства. Аз останах изненадана, че Хана дори за секунда не изпита страх – за сравнение тя все още продължава да плаче от непознати. В началото си мислех, че ще се уплаши от височината му, но после се замислих, че в края на краищата от цялото й обкръжение той е най-ниският в сравнение с нас. За нея той се превърна в бликащ извор на впечатления, подвижна космата играчка, която пее, ръмжи и покорно те оставя да си изливаш чувствата. От своя страна кавалерът запази достойнство, видях колко внимателно той си играе с нея, стъпките му около нея бяха като на балерина, макар че с баща й се бореше като професионалист. Разбира се, наоколо през цялото време се навърташе някой от нас, но обикновено ни пренебрегваха. Стигна се до там, че веднъж, както Хана нещо изплака в съня си, на долния етаж Ринго се метна да яде бебефона. Върхът на сладоледа обаче беше, като си затръгвахме, мъжът ми влезе и каза "Мисля, че се налага да останеш тук, няма място за всички в колата"- пичът се намърдал на мястото до Хана и стои непоклатим. Изкарахме го веднъж, той почака и хоп обратно. Чак на мен ми стана тъжно как се наложи да го изкарваме с увещания и обещания, а на горкото куче очите му плачеха.

От цялата работа обаче си направих си две основни заключения:

Първи важен извод – никаква алергия от котки или кучета – ура, пътят към домашния любимец е открит. Това е и моя мечта от години. За мъжът ми, който е фен на цялата земна фауна, няма какво да коментирам, на него просто чувствата му преливаха, като си гледаше наследницата.
Втори важен извод – най-вече за мен – Хана не се страхува от животни, поне засега. Това явно е наследство от баща й, който като дете винаги е живял в нещо като зоологическа градина. Още при разходките из парка бях забелязала нейния интерес, но след като го преживях на живо, вече нямам съмнение.
Изводите не са окончателни, но мисля че скоро ще се похваля със свеж четириног приток към фамилията.

Ето тук можете да видите и малко от купона плюс новите кулинарни интереси на Хана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите