Хубаво го е казала Ружа!! При мен ситуацията е следната:След четири години брак,въпреки че не живеем при свеки , тя се опитва да ни се меси.В началото стоварвах всичко на главата на мъжа си и освен,че се изпокарвахмв на тема нашите и вашите друго не се получаваше.Докато един ден мъжа ми не се обърна и не ми каза:"Права си,но те са ми родители и не мога да ги отрежа!" И си беше прав,защото и аз се вбесявам на мойте родители като почнат да се обаждат. И тогава реших да променя нещо-:първо показах на свеки,че колкото и да не и харесва,детето си е наше и може да дава съвети,но ще пита дори за елементарни неща.Второ-не може да ни казва как да живеем! И всичко според ситуацията- като направи нещо с детето което не ми харесва и казвам,като дава акъли които не искам и казвам :добре,но аз си решавам.Като направи няколко поредни гафа ми взривява дяволите и не съм много мила,изпускам си нервите,казвам си всичко което ми дойдеНо пък после има затишие известно време.След три такива скандала,разбра,че не може да ми се налага.И почна да се съобразява по-малкоНе че се е предала напълно,не че не забравя понякога,но поне си знае,че трябва да мисли!!! И да не помислите ,че съм случила на свекърва,та за това!!Не познавам по-властен човек от нея!Всички и се въртят на пети у тях.Сина и не може да се справи с нея,но за това пък вече не застава на неина страна и ме подкрепя!Как успях да го убедя ли?? Ами показвайки му,че нямам тенденциозно отношение към нея,че съм справедлива.Когато тя се олее,аз само посочвам и го питам дали съм права,но не му натяквам!! Съветите ми към теб са :Говори с мъжа си,кажи му как се чувстваш,не го обвинявай за поведението на майка му,търси подкрепата му и се опирай на достойнството му /няма да признае никога ,4е е мамино детенце/-просто посочваи грешките и търси подкрепата му: със свеки бъди открита-това че живеете у тях не означава ,че има право да те тормози,не влизай в интриги и винаги и казваи това което мислиш.Много е трудно в началото,има и моменти когато е добре да премълчиш и дори да кажеш добре и пак да продължиш по твоя път.Но бъди пряма и честна към себе си и околните.И знай,че с детето нещата се влошават,защото Те винаги знаят по-добре/нали вече са отгледали златното дете/!И ще трябва да се бориш и за това!Така че действай сега!! Успех!!!