Даааа, и мойто положение не е по-различно от вашето. Изчетох всички мнения и коментари по тази тема, и стигам отново и отново до извода, че много хора сме на едно дередже.

Аз живея при свеки от 1 година и половина, поради простата причина че нямаме достатъчно средства да идем под наем или изобщо да си купим ново жилище, ние даже нямаме средства да си го мечтаем. Свекитата са свестни хора,приемат ме като свое дете, защото аз нямам родители. Обаче живота е такъв, че неможе да е все хубаво. Пък и те си навлизат скоростно в критическата и стават непоносими. Изход има - или търпиш, или правиш скандали, или се изнасяш. Първоначално си мислех, че всичко ще ни е ОК, е да ама не. Аз съм в техния дом, и немога да се почувствам като в къщи, да ми е уютно, приятно, поради простата причина че постоянно се месят където не им е работата барабар с бабата. Понякога си мисля че изобщо не са съгласни че се оженихме, но кой ги пита тях - ние си поехме всичко, както поемаме сега и разходите в къщи за да не им тежи на тях, пък и в крайна сметка аз се омъжвам за сина им а не за тях. И като започнем от вмешателство в готвенето прането чистенето, та можем да стигнем до надпреварване коя е по-добра домакиня и до състезание за любовта на сина. Незнам дали съм параноичка или се вманиячавам ама ми се струва че е така както го виждам, то и мъжът ми го вижда, но и да се караме и да не се караме нямаме голям избор.
Гадното е че искат все повече и повече, и мрънкат, и в един момент аз ще забременея и ще стана кълбо от нерви, като някаква сприхава старица. Опитвам се да се поставя на мястото на моя мъж - но не става, защото той винаги ще си има родители и те ще го подкрепят. А аз съм сама, и когато дойде тежък момент единственият който ме подкрепя е моят незаменим съпруг. Не се караме с него, не избира а и аз не го карам да избира между мен и тях, защото той е взел решението че аз ще съм му другарчето в живота, неговото семейство и опора . Те си остават негови родители и мои свекъри, и въпреки че ме побъркват с изпълненията си, аз търпя и стискам зъби. То и това не е решение на проблема, всички знаем как най-лесно ще решим споровете дразненията, но нямаме пари за да си решим проблема. Опитвахме да стигнем до коонсенсус като поставим правила и ужким всички са съгласни, но на другия ден запяват старата песен под предтекст че дома е техен, те са възрастни и са свикнали да живеят по един начин а ние се опитваме да ги променим, и заявяват – еми неможем, опитахме, ама не става.
Незнам вече дали си струва да мисля затова, защото толкова е почнало да не ми пука, че и на тях им прави впечатление.
И аз мислех от доста време да пусна една такава тема, да видя аджеба само аз ли съм така, но се оказва че статистиката е вярна – 97% от разводите се случват заради роднини.
Желая искрено на всички много щастие, успешно раждане и бременеене в случай че сте бъдещи мами, и дано по-скоро си оправим положението и се радваме истински на бебораните и татенцата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите