По - лесно ще е да ти тегля една и да отмина, но темата е достатъчно сериозна, а четат и други жени и ти ги подвеждаш с мнението си. Пък и аз обичам трудните неща. Затова отговарям на част от въпросите ти.

1. Амниоцентезата не е изследване за Даун. Този синдром е само едно от повече от 4000 известни на науката вродени дефекти.

2. Чрез амниоцентеза се откриват заболявания, които не могат да се видят нито на ултразвук, нито чрез други изследвания, например кистозна фиброза, сърповидно клетъчна анемия, болест на Тей-Сакс и хорея на Хънтингтън.

3. Рисковете да се роди дете с хромозомна аномалия, както например, синдром на Даун, се увеличават с годините. При бременни жени между 20 и 30 години се ражда 1 дете от 1250 със синдрома на Даун. При 35 - годишните бременни съотношението е 1 от 385 деца; при 40 - годишните те са приблизително 1 от 80 деца.

4. Ти не би изоставила детето си, но не всички майки мислят като тебе. Ако не ме разбираш, разходи се до някой дом за изоставени деца.

5. Абортът, разбира се, не е лечение, а изход, алтернативен на изоставено дете. За част от дефектите обаче има неотложно лечение.

6. "трябва много внимателно и с много любов да се обясняват тези неща" - съгласна.

7. "Ако вярва,ч е всичко е наред, то ще бъде!!!" Амин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите