Извинявайте, но кое е неотложното лечение в случая? Нима абортът е лечение?
Когато аз бях изправена пред дилемата - дали да си направя амниоцентеза или не, се запитах какво ще направя ако ми кажат,че детето има вероятност да е със синдрома на Даун (именно вероятност, а не сигурност)??? Щях ли да мога да махна това същество, което вече обичах. Отговорът ми беше - НЕ. Нямаше да махна детето, каквото и да ми бяха казали, само щях да прекарам останалите месеци в някакъв ад.
Някой дава ли си сметка, какво означава за майчетата да им се кажат такива прогнози, да им се говорят само страшни неща и то само защото са над 35 години. Но деца с увреждания се раждат и от много по-млади жени. Защо щом е тооолкова ефективно това изследване не е задължително за всички майки? С какво ние, над 35 сме по-различни.
Имало статистика - за всичко си има статистика и ако някой седне да направи равносметка, ще се види, че много други фактори са по-определящи за проблемните деца от възррастта.
Пиша това от опит, защото на 23 години родих сина си с куп проблеми, слава богу, всички вече преодолени, а сега на 37, родих (да чукна на дърво) най-страхотното момиченце, без проблеми.
Така, че всяка майка взима решението за себе си, но трябва много внимателно и с много любов да се обясняват тези неща, а не да се плашат и нахвърлят като глутница вълци.
Ако иска ще се подложи на това изследване, но както е писано по-горе има достатъчно други (особено ехографията е толкова напреднала), които да сигнализират на лекарите за проблем.
Успех на твоята приятелка! Нека се успокои, да им тегли една (извинете) на лекарите и да гледа смело напред. Ако вярва,ч е всичко е наред, то ще бъде!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите