Здравей!
Рецептата, миличка, е само ЕДНА - отделете се, и то колкото по-бързо, толкова по-добре. Не бъди толкова категорична, че няма начин, начин винаги има.
Аз бях също като теб - живеехме при родителите на моя съпруг. Не искам да си спомням какво беше - уж всичко по мед и масло, а аз накрая вече бях на ръба на истерията и добре, че той усети това и ми направи най-големия подарък - една малка хубава гарсониерка (под наем) и аз се родих.
Там ме задушаваха от грижи, аз почти нищо не правех в кухнята, защото свекър ми харесва само на жена си манджите, слушах по цял ден само "пенсионерски" неволи, а бе - т.н., т.н.
Сега като се роди детето, ти неминуемо ще изпаднеш за кратко в емоционална дупка, и тя или ще ъи полезна в този момент, или съвсем ще те довърши. От помощ ще имаш нужда съвсем в началото, после чудесно ще се оправяш и сама.
Вярвай ми - нищо общо няма живеенето сам, моят съпруг също цели 4 години (няма да му го простя)не можа да се реши, отрови ми нервите, то не бяха разправии и скандали с него, то не беше чудо - да ми обяснява, че на квартира няма да излезе. Така, че дерзай и ти пред твоя, щом те обича и държи на теб - няма начин да не усети, че на теб не ти е комфортно.
Е, излязохме, и сега той е МНОГО по-доволен от мен, че го направихме.
В много добри отношения сме със старите, виждаме се, даже ще ми гледат детето, а аз ще почвам работа. Но в къщата си- аз съм си домакиня и всичко.

Ако пък наистина няма алтернатива на положението в момента - просто не я забелязвай, колкото и да е трудно. И я използвай поне да помага, като е необходимо зло, поне да компенсира с нещо