Ами виж сега - може би сама си се поставила в тази ситуация. Какво означава "със свекърва ми уж сме големи приятелки"?!? Ти я упрекваш, че е лицемерна, пък повтаряш поведението и... Защо ще и се правиш на приятелка, ако не я харесваш??? Кажи и, че те дразни; кажи и, че е злобна и че се подмазва и т.н. нещата, които пишеш на нас. Намирам, че животът е значително по-лесен, когато сме искрени не към друг, а към себе си! Щом нещо ти е приятно - изрази го; щом не е - също. Поне ако има конфликт, да е ясен произхода му, както и мнението на всеки въвлечен.
Съгласна съм с cveti, че няма нерешими проблеми, освен здравословните, да не дава Господ... Ако е чак тъй нетърпимо, ще намерите начин да се изнесете. Стаи под наем колко щеш!
И друго - при първото гостуване на свекърва ми у нас бях в 5-ия месец. Беше кошмарно! Месеше се във всичко, пренареждаше цялата къща безспир, ровеше навсякъде, молеше мъжа ми да и закопчее сутиена /?!/, висеше в стаята ни до среднощ и изглежда нямаше никакво намерение да си тръгва. Толкова бях нервирана, че накрая поставих ребром въпроса на сина и - или ще говориш с майка си, рекох, или аз ще го направя. Само че не знам ако изберем втория вариант, какви ще са последствията! Той, естествено, предпочете сам да го стори. Оставих ги насаме, не знам как е протекло, но на следващия ден той и купи билет за влака... Оттогава до ден днешен проблем с нея нямам. Преобрази се някак тази жена! Помага ми повече от собствената ми майка; внимава всяко нещо да е там, където ние сме си го наредили; чисти, готви и си ляга рано, да "ни оставела насаме"; грижи се за детето денонощно и го обсипва с дарове. Не е за вярване, но с нетърпение чакам всяко нейно посещение, защото знам, че ще получа истинска помощ. Та така...
Може и да не ти се вярва, но пълни метаморфози също са възможни. Нужен е директен подход, обаче. Говори с мъжа си, щото най-добре е всеки сам да обуздава майка си. Ако ли не - на ход си ти.