| 
         
        
  
        
				не мислех да пиша, но последното което прочетох ме подразни.......естествено, че всеки трябва да има приоритети и за едно семейство е задължително приоритетите на съпругата и съпруга ако не напълно, то поне почти да съвпадат. като казвам приоритети имам в предвид не само тези в живота, но и по отношение на "роднинските" семейства. верно е, че майката и бащата на мъжа, както и на жената са ги отгледали с цената на много труд, нерви,притеснения,мечти и т.н. и затова определено им се дължи уважение и един ден ще дойде времето, когато поради старост и немощ точно децата ще са тези, които ще им върнат обичта  с грижите си за тях, но това не дава право на нито една майка или баща да се меси в живота на децата си , опитвайки се да ги накара те да реализират техните несбъднати мечти или да ги накарат да живеят по начин, който кара тях, а не децата му да бъдат щастливи... това си е чист егоизъм и не е продиктуван от никаква любов, зад която се крият повечето. когато избираш съпруг/а ти я избираш за цял живот и точно със мъжа или жената до теб ще споделяш абсолютно всички неволи и радости докато смърта ви раздели.звучи високопарно, но замислете се, не е ли така?........... родителите на съпруга/ата ще починат един ден/ дай боже всекиму дълъг живот/ и ти ще останеш точно със своето си семеиство, а не с това на родителите си.... защото родителите те отглеждат около 15-тина години, после учиш више или рабтоиш или и двете, с две суми ставаш самостоятелен и един ден срещаш човека на живота си и с него прекарваш колко мислите, ами поне 30-40 години, т.е. по-голямата част от живота си........... 
 според мен всеки човек трябва да има собствено мнение, да изсушва мненията на останалите, ако прецени да се съобразява с тях, но не и да ги остави те да му чертаят живота, пък били те и родители.......... 
 и в заключение че стана много дълго и май доста философско , семейството което създаваш трябва да бъде най-важното . за мен всеки човек който позволява да му налагат мнение просто е един неуверен в себе си и възможностите си човек,човек който е свикнал да се крие зад чуждото мнение, за да не му се налага да защитава своето.........и пак да уточня, не просто да бъде инатлив, а изслушвайки всички който искат да кажат нещо да си съставиш свое, собствено мнение, което да устояваш.... 
 наявам се да не съм досадила на никой
  
        
        
  
          |