Първо не си мисли 4е нещата не могат да се променят.Ще ти разкажа моята история,малко съкратена,защото е така от 3 години,но в крайна сметка мисля че съм близо да си постигна моето и докато не стане няма да го оставя..Аз съм в подобна ситуация в момента и едва търпя,но не става въпрос за свекърва,ами за едно нагло,нахално,алчно и лакомо,ненаситно,лицемерно,използваческо и мислещо само за собствената си дребнава изгода същество,което живее с нас по простата причина че собствената му майка е същата и не може да отдели от ценното си време за да си го гледа(или няма изгода за самата себе си от това).

Когато бях в последните месеци на бременността и майката се натресе да живее у нас защото от голямата си уста я изгониха от всякъде.Та не стига че и гледам лапето,ами и нея.Идваше си само да се изкъпе,да си хвърли мръсните дрехи в моето пране и да се наяде.Съответно аз върша цялата домакинска работа,прах и два пъти и нейните дрехи и като видях че тя няма и намерение да предложи помощ спрях да и ги пера.И така си стояха 1 седмица,без никой да ги изпере.Накрая мъжа ми схвана намека и сам ги изпра.Да не говорим че всяка очакваща бебе жена си подрежда и чисти дома си за новото бебе.Е,аз колкото и да чистих след мен тази пача оцапваше всичко.И разваляше всичко без да се усети защото е просто мазна,мръсна и мързелива свиня.(с извинение)

После дойде и бебето.Нещата за около първите 8 седмици бяха неустановени,с нов член на семейството всеки има нужда да се настрои за промените които новото бебе носи.

После тя замина да живее с гаджето си,но си остави лапето пак при нас ние(т.е. аз,защото мъж колко ти разбира от хлапета)да го гледаме.Не мога да го понасям това нещо.Казах на мъжа ми да и каже че това е достатъчно помощ от нас и е вече време сама да се оправя.3 години вече го гледаме това нещо,и то колкото повече расте все по-нагло става.Тя ме изкара първата мръсница защото как можело така да не сам искала детето и.И вдигна един скандал със всичките си приятелки и те толкова устати като нея.

И после пак всичко се проточи пак отново.Аз му готвя и му пера и му чистя мръсната стая,аз не мога да изляза когато искам щото къде да го оставя,нито пък да го взема с мене щото не мога да го трая.Докато един ден ми избучаха нервите.Не вдигнах скандал но твърдо казах на мъжа ми че си тръгвам защото не мога да живея повече така,че си искам наш си живот без натрапници и т.н.Пролях и няколко сълзи,доста искрени защото го обичам и не искам да свършим така,но повече така не мога да живея,още повече с новото бебе нещата си ги представях по-интимни и наши си.По=семейни искам да кажа.

И той взе че ми повярва че вече много ми е писнало и се отказвам и от него даже.И понеже му е мило и мен и бебето(най-много новото му бебе) и не иска да ни изгуби(а пък аз бях твърдо решена че за доброто на всички ни ще е по-добре ако едната от нас си тръгне и тъй като тя няма да си иде,аз ще си тръгна).И се съгласи когато се пооправим малко материално(пак до пари опира) да я натиска онази мързеливата използвачка да си взима крадливото мазно изчадие завинаги и да ни остави на мира.

Така че,изчакай още малко докато се роди детето ти,изчакай на поотрасне малко,към 3-4 месеца,когато мъжът ти ще започне да се сближава с новото бебе(защото мъжете стоят надалече от новородени) и ще изгради между тях специална връзка,и ти ще си по-независима физически и емоционално и всичко пак ще си е както преди да забременееш и тогава само изчакай момента да ти гръмне бушона и вече не те ами ти диктуваш иначе ни бебе ни мама.Твоят мъж,твоето дете твоето семейство и дом.Свекървата може да помага но само както ти кажеш.

Не си мисли че аз имам къде да отида с малко бебе,ако реша да тръгна.Просто той няма да те пусне да си ходиш с детето му.Но по-добре всичко да мине през много жалки силзи от лЮбов.Поне ще го накараш да се стресне малко и да си помисли кое е по-важно,майка му която докато е жива ще е до него или жена му която има нужда от него и ако не е щастлива с него може да си замине от живота му с негото дете.
Спирам засега че много дълго стана.Ако мислиш че нещо такова ще проработи в твоята ситуация стискам ти палци.И ако има нещо с което мога да ти помогна остави си е-маила ако искаш и аз ще ти пиша.Не искам да оставям моя че ми е с името.

Успех с раждането и дано всичко мине леко за тебе.Стискам ти палци и извинявай както и другите от форума ако на места съм била направо злобна,ама доам са ми опънати нервите.