Изчетох всички мнения до момента..
Искам само да изясня една основна гледна точка, а именно, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ НАСТОЯВА ЗА КАКВИТО И ДА Е ИЗСЕДВАНИЯ И ДА МИ КАЗВА чЕ БИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ!
МИ, ТОВА СИ Е МОЕТО БЕБЕ И АКО РОДЯ ПОСЛЕ НИКОИ НЯМА ДА МЕ ЗАДЪЛЖАВА КАКВО ДА ПРАВЯ С НЕГО, СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ МОГАТ ДА МЕ ЗАДЪЛЖАТ ДА ПРАВЯ КАКВИТО И ДА СА ИЗСЛЕДВАНИЯ (освен ако с тях се доказва лечимо заболяване, за което неотложното лечение може да помогне)!!!

ВЪПРОСЪТ ЗА ТОВА ДА СЕ ПРАВИ ЛИ АМНИОЦЕНТЕЗА ИЛИ ДА НЕ СЕ ПРАВИ, ОПИРА ДО РЕШЕНИЕТО НА МАЙКАТА ПРИ ЕВЕНТУАЛНИ НЕГАТИВНИ РАЗУЛТИ ОТ ТОВА ИЗСЛЕДВАНЕ - например нелечимо увреждане на плода.
т.е. ако жената, за която това е първото бебе (на 43 годишна възраст), и верятно единствено, тя може и да си го приема каквото и да се роди - здраво или увредено и да си го гледа. Ей за това никой не може да й НАСТОЯВА да прави амниоцентеза и каквото и да е било там друго само с цел да се проверяват някои показатели, без да се дава 100% гаранция за изводите на тяхна база, а в същото време да излагат на риск бременността. Ако медицината все още не може да поправя някои грешки на природата, то няма никакво морално право да настоява за какъвто и да е скрининг от тоя род.