Аз съм на 38 г., първа бременност. При БХС резултатите бяха горе-долу в норма, въпреки това горе в генетичната лаборатория имаха такова отношение към мен, че дори ме разплакаха. Аз след като им казах, че ще си помисля за амниоцентеза, и че тя е все пак пожелание, а не е задължителна, тъй като зная от лекаря ми в ЖК в Майчин дом, как не винаги всичко минава добре!!!!!, че не е задължителна и имам време, тогава бях в 17 г.с., една докторка едва ли не ме изкара престъпничка, и че съм самонадеяна, че не се съгласявам с нея. Говореше с мен с цифри, сякаш говорехме не за моето бебе, а за някакъв материал. Абсолютно бездушно отношение. Взех си резултатите, слязох долу при моя лекар и като ревнах.....не ви е работа. Едва ме успокои човека. В края на краищата увредено дете може да се роди и на 21, и на 31, и на 41 години. Но такова отношение не бях виждала до този момент и след това.
Твоята приятелка да не се безпокои толкова.
Аз няколко дни след това, с резултатите от БХС-то посетих МЦ "Фемина" и си направих фетална морфология при д-р Димитров (той е брат на д-р Димитрова и е собственик на центъра). Обстойно направи прегледа и ми каза следното: Нямате място за притеснение. Ние лекарите знаем какво да гледаме. Имаме си маркери, по които можем да различим евентуалния проблем и без амниоцентеза. Все пак, може ако желаете да си направите, но аз не виждам такива маркери". Пожела ми всичко хубаво и това е.
Не посмях да се подложа на рисковата амниоцентеза. Такива неща се наслушат от моя доктор - само три случая, но ми бяха достатъчни. Все пак толкова съм чакала това бебе, не посмях да поема този риск да го загубя. Защото тези 5 %, за които говорят, не са 5, много повече са.
Горе главата, да отиде и при други лекари и да не ги слуша много, много в генетиката.
Успех, стискам палци