... опитай се да поговориш спокойно първо с мъжа си насаме. Кажи му какво те притеснява и дразни. Действай преди да се е родило бебето, защото после ще ти е по-трудно. От личен опит знам. Дали беше следродилна депресия или хормонален дисбаланс, но всичко ми изглеждаше по-различно. Дразнех се от почти всяко казано или направено нещо от свекърва ми най-вече, дори и от майка ми и мъжа ми. Но не го показвах, таях всичко в себе си и често ми избиваше на спонтанен рев. Докато един ден мъжа ми ме попита на какво се дължи и защо плача. Не исках да му казвам, но той беше доста настоятелен и изкопчи от мен причините за състоянието ми. Посъветва ме да си казвам директно всичко което ме дразни, да не трупам напрежение в себе си, защото нямало как околните да знаят какво ми е на душата ако не го споделя. Е, аз все още не мога да казвам нещата така директно, особено на майка му. Опитвам тактично и чрез намеци, но най-вече действам чрез него. Успях да си издействам много неща и да става на моето. В началото имах чувството, че свекърва ми се възползва от безпомощното ми състояние след раждането, от умората, безсънието, кърменето през 3 часа и се опитва да се докаже пред едничкия си син като домакиня и майка. Всеки ден беше у нас под предлог, че идва да "помага" /живее в съседната къща/ и носеше манджи, чистеше и даже миеше чиниите. В началото всеки ден переше на ръка /за икономии на ток и вода/ дрешките и пелената след банята на бебка. А си имаме автоматична пералня и първо това успях да променя - като се посъберат ги пусках на 1/2 пране. Не обичам да ми се месят в домакинството и постепенно с възстановяването си започнах да си върша всичко сама. Нямам нищо против помощта й по прицип, но не и когато я изтъква и подчертава сякаш дава отчет какво е свършила през деня. Видиш ли, тя огрява на всички фронтове - работи до обяд и после 2 къщи оправя. Дразнеха ме изреченията й към сина си от сорта: "Нали знаеш, че мама има 4 ръце" Пък аз излиза, че цял ден само кърмя и обгрижвам детето. Народа е казал: "Направи добро и го забрави" /или нещо подобно беше/. Има кой да го оцени и да е благодарен - и затова че си разменихме жилищата, отстъпиха ни апартамента си в съседната кооперация, че е с 1 стая по-голям и по-удобен от таванския етаж за гледане на бебе.
Така че, със свекървите винаги нащрек - те всички май от едно тесто са замесени. Колкото и да се правят на приятелки и да се оплакват от своите свекърви.
НЕ Й СЕ ДАВАЙ! УСПЕХ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите