Привет от мен и Андрейчо!

И на мен много ми липсваше отчетната тема! Бях насъбрала доста за споделяне, но знаейки колко време ще ми отнеме това (и нямайки толкова), все не сядах да се "разпиша". Е, резултатът от изчакването ми е, че ще редуцирам хвалбите (колкото мога).

Андрейчо проходи, правихме прощъпулник и си хареса компютърната мишка. Много е кротичък, чувствителен, добричък и гальовен. Обича музиката (и звуците изобщо) и танцува, като много смешно си кълчи дупето. Може би ви бях писала (извинявайте, ако се повтарям), че обожава звука на работещата пералня - обляга се на нея и започва да пее и танцува. Както каза една приятелка - съчетава любовта на мама към музиката и на тати към техниката. В речниковия му запас няма нито една дума - единственото по-смислено нещо е "тау-тау", в превод - "бау-бау". Има и един повтарящ се звук за "нос", но е толкова нечленоразделен, че не мога да му напиша транскрипцията. Иначе като говори бебешкия си език, имитира интонации. Няколко постижения (да не си мислите, че съвсем изостава) - "вдява" връзки на обувки в дупчиците на обувките и развързва възел на торбичка, в която държим хляба (страхотен стимул за него). И още нещо, което ми беше направило впечатление - от около месец започна да хваща целенасочено няколко предмета с една ръка (например, две лъжички, две капачки или три моливчета). Не, че е нещо кой знае какво, но ми беше интересно това "усложняване" на мисълта.

За кърменето - да, още го кърмя - вечер преди лягане и нощем (не винаги). През деня не се сеща; категорично си иска нощем, но не винаги - от известно време му се случва да се буди чак на сутринта. Вечер го кърмя по мое желание, за да стимулирам лактацията, а рано сутрин, ако не се е будил през нощта - отново по мое желание, с надеждата да имаме още час-два сън. Преди около месец и половина беше болен - с висока температура и разстройство. Нищо не искаше да яде, пиеше много малко течности и тогава го слагах на 2 часа да суче - само това приемаше. И да е жива и здрава кърмата, че иначе можеше да се обезводни. И тогава за първи път получих похвала от лекар, че кърмя повече от 1 година.

Уж щях да съм кратка, а то какво стана!

А не е ли време да организираме следваща среща на софийските дечица?