ние сме на 500 км и докато не се появи бебчо по празниците бяхме у тях. Вярвай ми - едвам изтрайвах, въпреки че ставаше дума за няколко дни до две седмици. Не искам да си спомням как се държеше, докато бях бременна. Почти непрекъснато бях в тоалетната, защото ми ставаше лошо от миризма на свинско месо. Независимо от това не можеше и дума да стане да не готви свинско - нито мъжът ми, нито аз успяхме да я убедим. Така аз повръщах непрекъснато, ревях всяка вечер преди лягане, кагото оставахме само с бъдещия татко. Това ме накара да се зарека като се роди бебчо никога да не се върна у тях. Сега като си ходим, живеем при нашите и досега, да чукна на дърво, проблеми никакви. Но странната промяна у нея като забременях бе забелязана и от мъжа ми и това промени и неговото отношение. Като се оженихме техните си позволяваха да приказват - айде бе, какво чакате, то така, бебето после като го искате, няма да дойде... Колко нерви са ми докарвали... А като забременях явно свекърва ми изведнъж осъзна, че няма връщане назад, че нейното свято момченце вече ще си има момченце и няма тя да е на първо място. Че животът му вече се е променил и се е появила най-важната жена и тя не е майка му. И като че не бях бременна - правеше всичко наопаки, та поне синът й се осъзна...
Като се роди Алекс и изведнъж тя се сдоби с ново, много важно дете и така... И от дистанция непрекъснато проверява как е, меси се колкото може, мъчи се да докаже колко по-добра майка от мен е била, аз вече съм напълно игнорирана...
Махай се от там, колкото се може по-скоро. Виж анидимова е стигнала до отделяне от таткото и какво - положението не се е променило много, просто тя гледа максимално да игнорира свекърва си!
Отделете се! Сметнете на ден колко пари ще ви струва наема и си помисли струва ли си дори един ден нерви?! Бъдете сами и се справяйте сами с трудностите, така семейството наистина се превръща в такова!
Надявам се да ти помогна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите