Миличка,напълно те разбирам.Аз съм в същото положение.Омъжена съм от 4 години и в началото мъжа ми беше изцяло на моя страна,но по стечение на обстоятелствата,бяхме разделени 1 година-аз го бях напуснала защото не можех да издържам на тези им взаимоотношения-и ние живеем заедно.И за тази една година той се е променил изцяло-заприличал е на майка си,но в мъжки вариант.Аз се върнах при него,защото го обичам,детето също го обожава,а знам че и той ни обича.Просто за времето в което не бяхме заедно успях да осмисля всичко и да се науча да не обръщам внимание,да не се впечатлявам от нищо.Това ми помогна да се върна и ми помага и сега,когато пак живеем заедно.Щастлива съм,че ходя на работа и се прибирам вечер за 2-3 часа и си лягам после.През това време ме интересува само детето ми и не забелязвам другите около мен.Свекито гледа малкия и аз предявявам всичките си претенции-ще го гледа както аз искам-за това спор няма.Не си премълчавам или ако си премълча за нещо и се съглася,то е за да не си хабя нервите,после си правя каквото съм си наумила.
Обичам съпруга си,не мога да се оплача-не пие,не ме бие,грижи се за семейството.Единственото е,че много слуша мама,но аз се примирих с факта,че докато е жива,ще го делим,няма да е само мой...
Моят съвет е да се успокоиш,не се впрягай,особено в твоето положение.А когато родиш,ти си единствената която може да дава наставления,за това как ще се гледа ТВОЕТО дете.Да сте живи и здрави.Желая ти леко раждане и горе главата.
Научи се да мислиш повече за себе си и не позволявай дребните ежедневни простотии да те съсипват.В крайна сметка твоят живот тепърва предстои.