Залепвам се за Бимба, защото отговора ми по същество ще е само допълнение към нейния

Аз също мога да кажа само хубави неща за тръгването на детето ми на ясла. Катето тръгна на 2г и 2-3 месеца. Освен че стана много по-контактна, научи безкрайно много нови неща, дръпна много напред с говоренето. А ето и това, което най-силно си спомням от тогава - синдрома "аз сама" (много си паднах по него:) Дотогава все си мислех, че трябва аз да и помагам - за всичко. Изведнъж се оказа, че тя може да се облича сама, да си прибира играчките, да яде супа сама (въпреки неизбежното оплескване до уши), да си подрежда дрехите до леглото преди лягане... толкова ме шашна, когато си подреди дрехите за първи път, обърна си чорапите и ги сложи до пантофките си... А аз все си мислех, че я насърчавам да е достатъчно самостоятелна :))) можело и още :)

Вярно, разболяват се. Но през това така или иначе се минава - рано или късно. Все си мисля, че човек трябва да е подготвен с някой на разположение през първата година в яслата/градината. А току-що осъзнах един проблем (или знам ли - предимство) на това, детето ти да е контактно - хубаво е да изкарате набързо варицелата и др. подобни болести, докато не си отново бременна. Че иначе после стоиш като мен на нокти...

мдааа... пропуснах да допълня - научават се да се съобразяват с околните. А тема за яслите - имаше поне 2 хубави в Клуб Родители и деца. И определено има и мами на мнение, че е по-добре да се пропуснат яслите. Прочети, хубаво е да видиш различни гледни точки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cpeбъpeн oблak на 28.03.05 11:01.