Ами и аз да кажа нещо!
Родих на 22 първото си дете- в кома...! Доктора каза "никви деца вече!
Аз си помислих- "Гледай си работата!
Много исках още но имах един татко, който познаваше кръчмите до една и все забравяше каде живеем! Та си взех куче....
В последствие ми писна и се разведох! на 30 се намерихме с точния човек.
На 33 родих дъщеря си- със секцио и се разминахме на косъм...не ми се разправя. Същия доктор каза" край с децата вече!"
та сега съм бременна в 14г.с. и в 5 отидох при същия доктор просто да констатираме бременност. Той реши че не съм наред с главата но отсече- ще се справим, е рискова бременност ,но ти си го знаеш!"
и така сега живот и здраве септември ще си имаме бебче, ако всичко е на ред и съм жива и здрава и този път ще съм сигурна че съм родена под щастлива звезда...
Притеснявам се като всеки път но каквото господ решил това, вярвам че всеки си има съдба и предназначение на този свят...
Така че успех , лека бременност ,аз не бих правила амниоцентеза ако няма нужда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите