Е, Деси!
Друго да не е, но поне подкрепа, мисля знаеш, че можеш да получиш тук. И да задраскаш такива изречения като "Дано не ме зачеркнете от списъка на мамите, с които желаете да общувате... " от речника си.
За случилото се ти съчувствам. Наистина много ти се е струпало. И близки да загубиш, а и тази депресия... Но не виждам причина да се срамуваш. Че е тежко - тежко е, но толкова от мамите са минали по подобен път. Дори и в по-лека форма да е, пак си е било вид депресия. Защо да се срамуваш??
Радвам се, че сега си по-добре. Надявам се, ще успееш да намериш сили в себе си да видиш пролетта навън, да чуеш птичките, да почувстваш надеждата и любовта, които ни заобикалят в този най-хубав от всички сезон (поне за мен). И най-вече всеки ден да виждаш искриците в очичките на Алекс и да си даваш сметка за това, че сме благословени и щастливи с мъничките слънчица, които ни огряват ежедневно.
Вярвам, че сега, когато навън е слънчево и когато увеличите разходките с Алекс, малко по малко ще се върнеш към предишната Деси и се надявам, че колкото може по-скоро ще се освободиш и от лекарствата.
Това е от нас. Кураж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите