|
|
| Тема |
 Моля |
|
| Автор |
sun_shining (непознат
) |
|
| Публикувано | 24.03.05 16:22 |
|
|
|
Здравейте момичета.
Имам страхотна нужда да се успокоя. Разчитам на вас.
Положението е следното:
32 год., един спонтанен аборт през 2001 - бременността беше нежелана, но точно когато реших да задържа бебето рукнаха едни кървища ... и ясно ...
2,5 години пазене по наше си желание.
От началото на миналата година опити за забременяване - и нищо. Започнаха се едни чудеса - изследвания, пари, пълна депресия и вина, алергии към хапчета /хормони/, които ето така ми ги даваха, от всичко това си възбудих отдавна забравената ми страхова невроза /паник атаки/ и през ноември миналата година си казах: "Майната му на всичко - щом не става, не става." Вярвайте ми щях да се побъркам. Пропуснах да отбележа, че не откриха никаква причини за стерилитет, нито при мене нито при мъжа ми.
И така започнахме да го караме по-кротко. Спрях ходенето по доктори, четенето на статии и клубове в internet. /Когато събера сили ще напиша нещо много дълго в клуб "Проблемно забременяване", вярвам, че ще им е полезно/, но вас да не ви отегчавам с патилата си.
Та значи: Миналата седмица ми закъснява с около 2 дни. Правя тест - положителен. И радост, боже каква радост. Забравих да спомена, че имах всички симптоми на приближаващ М. Ден два след това гърдите започнаха да ме болят / по-скоро да боцкат/, спи ми се непрекъснато, но от време на време на време усещам нещо като напрежение ниско долу в корема и едни побоцвания ... които днес като че ли са по-начесто - особено като се движа.
До тоалетна ходя като за разтрел - все чакам да видя някое червено петно - просто не мога да се преборя със спомените си.
На доктор не съм ходила все още, защото мисля, че е много рано - още повече, че миналия път от прекомерно бърникане се стигна до аборт, според мене разбира се. Но препоръчайте ми доктор ...
И ме успокойте, .... да не взема да си направя нещо с това напрежение.
| |
| |
| 
|
|
