|
Ммммммммммм, мед за душата, а, Кенга! Колко романтично!!!!!! и малко тъжно, защото май вече си нямаме бебенца, около които довчера ходехме на пръсти и се страхувахме да пипнем, за да не ги повредим нещо. Но пък прогреса, който правят всекидневно с огромни крачки, ме оставя просто без думи. Мога само да ти завиждам, Кенга, че има някой около теб, който да попита "къде е мама" - при нас третият човек идва толкова рядко, че май не остава време за такива въпроси. Да ти е жива и здрава Дени, скоро сигурно ще я чуеш и да казва "мама".
Сега ми хрумва нещо за апетита на Дени. И аз се съгласявам с притеснението да се ползват капки за апетит, това е химия и не си заслужава заради няколко лъжички повече да си успиш детето. Но май има един друг трик, с който лично се сблъсках. Случи се така, че една приятелка дойде на гости с дъщеря си , която е почти на година, но също има проблеми с апетита. Двете с Хана имат различно време за хранене, обаче като започнах да храня Хана и другото дете като я видя как лапа, му се прияде. Хана беше дала добър личен пример. Мисълта ми е - защо не пробваш да "заразиш" Деничка с личния пример на някое дете /с възрастни за съжаление не работи/ - било в градинката, било на гости у дома... Само идея, може би обаче не е толкова трудна за осъществяване.
За всеки случай проверих тук в нашите таблици - намирам, че не е толкова страшно теглото й, в края на краищата ти кърмиш още доста активно. А и досега дете не е умряло от глад при наличие на храна, нали. Дени сама ще си каже. А пък като проходят и започнат да горят енергия като парен локомотив /и ние покрай тях/ , тогава ще видиш какво лапане ще падне. Щом детето ти е здраво и жизнено, не се притеснявай, децата ни не са на състезание /все още за щастие/.
Със здраве!
Със здраве и
|