При мен секциото се наложи след десетина часа контракции - изтекли води, няма разкритие, тоновете на Киро падаха; та лекарите решиха, че ще правят секцио. Тъй като нямах предварителна нагласа за операция, нямах време и сили да се притеснявам. Стори ми се, че всичко минава много бързо. Поставиха ми необходимите приспособления, епидурална упойка, а аз вече треперех като лист, но въпреки това си разправяхме смешки с опериращия екип и главно с анастезиолога.
Наистина гадното е на другия ден, но всичко минава и заминава. Единственото ми притеснение беше, че може да не ми слезе кърма, но не само, че слезе, но беше повече от изобилна.
Както казаха и другите мами, важно е след изписването от болницата да имаш помощник. При мен таткото си беше взел цялата отпуска и се грижеше изключително добре за мама и Киро.

Няма страшно, след време се помнят само веселите моменти.