Мило момиче,
виждам че проблема ти съвсем не е лек...факта, че го споделяш и ти добре го знаеш не облекчава много историята, защото той е между и вътрешноличностен...Решенията са си Ваши! Нашите мнения са абсолютно субективни..., но поне можеш да си свериш часовника донякъде))
За таткото: уважавам любовта Ви, но там нещата са непредсказуеми...ако го приемеш ще ти е по-лесно: раждаш си детенцето , гледате го, приемайки всяко едно предизвикателство (здравословно, недай си боже, защото гаранции за такива неща няма...дори и при родители с перфектни генетични дадености), ако пък е здравичко, за което всички се молим още по-добре, пак си го гледате ( къде с ядове, къде с радости...ти си носиш кръста ....А АКО НА ТАТКОТО ТОТАЛНО МУ ВРЪТНЕ ШАЙБАТА))) , ЕЛИМИНИРАШ ГО И СИ ГЛЕДАШ ДЕЧКОТО САМА...ЗА ТОВА Е ДОБРЕ ДА СИ ИМАШ НЯКОЙ ДРУГ БЛИЗЪК, Я МАЙКА, Я БАБА ОКОЛО ТЕБ!! ( ако няма...кофти, ама не съвсем, има ясли, градини...ще се справиш, ако си го обичаш , искаш, защото ще ти е приятелче дай боже за цял живот....а ти ще се стремиш да си го възпиташ в тази насока, защото виждам - патила си!)
Но ако у теб има борба относно ситуацията изходите са :
1. Аборт!
2. Раждане и поемане на отговорностите изцяло! /sorry, откровена съм, ама на таткото ако може да се разчита ОК ( защото при него ще е една безкрайна вълнообразна от емоции и неустойчивости...), ако не може да се разчита на него, заживяваш с психиката на САМОТНА МАЙКА! - което също е вариант), като се разделяш с любимия, защото той не може да се раздели с по-голямата си привързаност!)))
3. За лечения и тем подобни...за съжаление все още не сме в правилната държава...трудно е!, а и дори да бяхме, пак въпроса опира до човека...но с наркотиците нещата са много кофти...аз такъв човек колкото и да ми се кълне и зарича, бих го подкрепила , НО ВИНАГИ ЩЕ ЗНАМ, ЧЕ ОСНОВНО ТРЯБВА ДА РАЗЧИТАМ НА СЕБЕ СИ!

Опитай се да запазиш трезв разум....защото онова малкото (нероденото), като започне да протяга ръчички и да си иска своето, и да му гледаш очичките....трябва да си в пълна кондиция....пък мисля си , то тогава нещата най-добре ще излязат наяве и ако мъжа не е читав...хайде друм!))) ЕЕЕЕ...какво толкова...
ДАЙ БОЖЕ САМО ДЕТЕТО ДА Е ЖИВО И ЗДРАВО!
(ако не е, ще действаш според съвестта си и ситуацията...СЛОЖЕН ВЪПРОС ПОСТАВИ ТИ!)

kaka ти LIRA)))
(забравих да ти кажа- преди 15г живеейки в чужбина имах познати с аналогичен случай.Слава богу Рони се роди здраво и право дете....Пол беше тогава на 35, Нора на 25...(той се бореше с кокаина). Послеслов....той не работеше , защото посещаваше някакви програми - (но ние говорим са Европа), тя тръгна бна работа 3 месеца след раждането...за да поддържа семейството. Пол се мятка от една на друга работа (супер неквалифицирана), Нора гълташе успокоителни и се блъскаше с 2 деца(Рони и мъжа си!)...и до сега са заедно...Рони е на 15г., баща му...завеян и зареян, чопли нещо и е на помощи, с вечна неоформена 3-дневна неподдържана брада, нещастник...уффф(поне е кротак), Нора е с бели коси, неразговорлива и неусмихваща се жена(а безкрайно добра всъщност!) и на 40 изглежда като добре поддържана 50-годишна (тя все си работи...и до сега яко), защото трябва да се плаща жилището...аха...та такива ми ти работи....