Още 13 -14 години преди да я зачена, знаех, че един ден ще родя Ивана!

Две-три години по-късно и баща й го научи С него сме ученическа любов и още в началото на връзката ни му заявих, че съм склонна на много компромиси, но не и по отношение на името на първородната ни дъщеря. Бяхме хлапета, шегувахме се...
Странното е, че избрах името Ивана, много преди да знам, че бащата на бъдещия ми съпруг се казва Иван. Та сега Ивана, дори е кръстена на дядо си, за което нямам против - чудесен човек.
В началото, мъжът ми (тогава още гадже) се опитваше да прокарва като вариант Ива, Ивет, Ивета, но аз го отрязах, че може да й викаме Ива и като Ивана. После, в продължение на 13 години му повтарях това име и той накрая се влюби в него.
В момента, в който забременях, знаех, че Ивана е на път

Имахме и вариант за мъжко име, още от предишната ми бременност (която за съжаление приключи със спонтанен аборт), но от момента, в който видях двете чертички, знаех, че пристига именно Ивана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите