Mi6ka, благодаря ти мила за загрижеността!
Аз съм вече много по-добре! Оправих се! Спасих се и този път!

А Христи е неудържима фурия в къщи вече!
Ей, ама как бързо им минава на тези деца, не е истина просто!
Изкарват ти акъла първо с висока Т, повръщане, безумна отпадналост, херпангина и пр. и пр.
Ти се скапваш от притеснение и тревога, ставаш през час да го чуеш и видиш в тъмното дали пари, как диша и пр. Ослушваш се за всеки негов звук и стон. Мислиш си, дали сега не му се повръща, как ли се чувства, спи ли спокойно и други такива неща, които не ти дават да зтвориш око. Е, то междувременно бебето се събудило, да си търси яденето.
А, ми то станало 04:00ч.- точно за даването на антибиотика.
И на другият ден ти си като парцал, а той по-бодър и жизнен от всякога идва и те вика да ставаш, точно когато тъкмо си заспала истински, че е гладен и си иска закуската навреме, че иска да гледа детско, че иска да му четеш за Трите прасенца, че иска да си играете и т.н.

Довечера сме на контролен преглед при джипка-та, за да му дава бележка и да тръгва на детска градина юнака, че полудях тези дни в къщи с двамата на главата ми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите