През първите месеци на бремеността ми въобще не се съмнявах, че ще имам син и още много отдавна бях решила да го кръстя Александър на баща ми, всички бяха съгласни (свекърът ми е починал преди 10 години). Като към 5-6- месец на бремеността не се появи знак за момче започнах да мисля име за момиче и всяка сутрин ръчках мъжа ми да даде предложения. Той искаше Александра, но Александър означава покровител на мъже и хич не исках ако е момиче да покровителства тя мъжете. Пък и Сашка не ми звучеше. Та за женско име си мислех. че ще е хубаво да има имен ден на Цветница (ние всички имаме именни и рождени дни ноемри-декември). Но не можах да се спра на никое такова име. Бабите пък харесаха Дея, но бащата е Деян, а аз прочетох, че не е хубаво да се кръсти дете на родителите му. Харесвах Дария, но мъжът ми не. Той е щял да бъде Марена на отдавна починалата му баба и това също се спрягаше. Една нощ сънувах, че записвам детето Марена, но после се връщам и го сменям с името на свекърва ми. Тя се казва Любка и така решихме ако е момиче да е Люба. Името е мелодично, българско и с хубав имен ден. А аз много харесвам и уважавам свекърва ми и искам дъщеря ми да прилича на нея. Та така до последно не знаехме пола и беше истинска изненада появата на нашата Люба. Та ако беше момче и беше Александър щеше да е като децата на почти всички приятели с момчета - много стана модерно това име напоследък...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите