През май 2003 загубих едно дете, след като въпреки диагнозата "Стерилитет" бях забременяла по най-естествения път. Тези, които са го изпитвали, могат да разберат какъв ужас е. Та в средата на най-дълбокото ми отчаяние сънувах един страшно хубав сън - толкова прекрасен, ведър и лекокрил, колкото черни ми бяха дните. В този сън ми казаха, че ще имам дъщеря и ще я кръстя Хана. Пред сънуващите ми очи даже се изписа /оригиналната/ еврейска транскрипция на името Hannah. На сутринта светът вече беше друг. Дори не си помислих да си задавам въпроси или да се съмнявам - толкова категорично и недвусмислено беше посланието. Взех един лист и започнах да дращя името. Освен с библейските си препратки, то е и идеално симетрично - като огледало, поставено в средата му.
Така... забременях и докато още се лутах в съмнения за пола, моят съпруг много често казваше, че извежда двете си дами на разходка. Аз се смеех и питах откъде е толкова сигурен, той твърдеше, че това било второто най-сигурно нещо в живота му след като ме попитал дали го искам за съпруг. Една събота и неделя седнахме, ей така, за протокола, да търсим имена за момчета. Нищо не стана, просто не ни лежеше на душите. После дойде ултразвука с пола и нещата от само себе си се подредиха.
Та така - Хана си дойде на този свят с името и никой от родата не е повдигал въпрос защо не е кръстено с буквичка или сричка на някого. Не съм забелязала някой да е сърдит, но в Германия няма такава традиция, пък майка ми и баща ми не са придирчиви. За тях е важна внучката.
Сега чакам съобщение за второто...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите