|
Тема |
Re: Как избрахте име за детето си? [re: Biba] |
|
Автор |
anaili (samoten) |
|
Публикувано | 13.03.05 08:58 |
|
|
Даа и ако кажеш, че си и зодия риби всичко ще си дойде на мястото
Аз си знаех че ще съм със секцио просто шансовете за естествено след 40г са 10% и се засуетих да избера подходящ в номерологично отношение ден за Виката.
А не първо беше името.
Осъзнах го в едно с мисълта, че съм бременна.
Докато се оформи пола все и виках Радослава. И все ме беше страх да не се роди момче и да се окаже после гей
  
Пази боже, то може и момиче пак гей да се окаже ама ...................хм
Сори
Та Маика ми (Радка) харесваше много това име и беше починала близо месец преди да зачена. Още ми е рана от това а тогава можете да си представите какво беше..........
Едва после се замислих, че името и съчетава имената на двама души, които много обичам. И двамата много с висок дух и много борбени, и двамата умеещи много неща икоито са ме научили на много.
Посла започна борбата с цифрите. Бях решила да иам 2 имена и всека да си измисли по едно. Знаех по скоро какво не искам за нея. Не исках да е колеблива, не исках да е болезненео амбициозна и нехаеща за другите. Исках да умеме да печели и да е добросърдечна. Вече в последните някола седмици го юрнах мъжа ми за неговата част от името и няколко дена преди термина тои рече Виктория. Исках да е на 22 Сруваше ми се че така щеше да дръпне повече от нашия род - аз съм на 2 март 62 , баща ми на 2 април 22, а майка ми на 2 септември 25 В петъка ми беше последната консултация и започнах да се пазаря за датата. Тои вика не - идваш на 21 понеделник - той си гледа графика човека какво го е грижа за мойте уравнения . Аз започнах нещо да се суча да се пазаря......... Не вика идваш в 7.30. В понеделник. Викам си те докато са наканят, та да ме наблюдават та това онова - станало утре. Да ама не. В 8.00 бях забучена като Христос. Викам си леле боже заа едната бройка изпущам датата. Дали пък не трябваше да съм по- настоятелна. Да си имам нерешителната глава..........
Е то като има да става - става.
До 22ч се опитвах с индуцирано раждане - не стана. Аз само се моля да устискам до утре И в десет инщо се разпаникосаха, че се губят тоновете на бебето от лекарството. Маска ми слагаха, обърнаха ме на лява страна само и само да се закрепи. По едно време идва сестрата и ми обяснява много загрижена, че доктора е решил да ме оперира сутринта. А аз едва не подскочих от радост.  
|
| |
|
|
|