Елена е има, което и аз много харесвам.
Ние пък имахме следните изисквания:
Да е българско.
Да има както дълга форма, така и умалителна. Познавах един Панайот, на когото собствената му майка му казваше Понко.
Ако е момче, презимето на децата му да звучи добре. Примерно съпругът ми е Милен и аз не харесвам особено Миленова, но какво да се прави.
Да има имен ден и желателно да има поне буква от някой баба или дядо. Това последното не бе задължително, но при наличие на толкова много имена се предполага, че все ще намерим такива дето да докарват на бабо-дядовските. Противно на общото мнение аз харесвам традицията детето да се кръщава на някой от предците. И не защото очакваш подкрепа от тях, а просто така - защото са ни отгледали и са дали всичко от себе си, за да сме такива, каквито сме. И така - свекър ми е Георги (но той вече си има внук на него, така че отпадаше), свекърва ми Донка, майка ми Маруся и баща ми Теньо. И в този ред на мисли първоначално се майтапехме, че ще кръстим бебето Марадона - на двете баби.
И така - умувахме, умувахме и избрахме Михаил за момче и Деница за момиче.
Е, с имения ден малко се издънихме, но позлваме имения ден на бабата - Андоновден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите