И нашия татко каза, че майката трябва да избере името на бебето. Категорично не желаеше да е на името или дори на буквите на неговите родители. Та, аз запретнах ръкави и запрелиствах една книга "Имената на българите от А до Я". Исках името да е българско, да има имен дени /понеже знаехме, че ще е момче/ да образува правилно формата за бащино име с наставките - ов, -ев. Това последното, мисля, че е много важно за мъжките имена, защото после се развихрят едни спорове за наставките в бащините имена, че чак ум да ти зайде. Доста време преди да забременея си бях харесала името "Калоян" и като разбрах, че означава "хубав Иван", и има имен ден /иванов ден/ и Калоянов/Калоянова звучат добре, въобще не се поколебах и го кръстих така. Майка ми се казва Иванка, но и да не се казваше така, Калоян пак щеше да е Калоян. Сестрата от детската консултация му вика Коко и ние започнахме да му викаме така на галено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите