Ей ме. Преди все съм чела как майките се притесняват като преносват и ги хващат нервите от чакане, ама не съм мислела, че и мен ще ме сполети :)))
И нали вторият път се раждало още по-рано, пък Цоко го родих една седмица предварително, та започнахме да чакаме още щом стана 1-ви март. Смятай как ни се е изчакало чакалото до сега :))) Нооо, това са бели кахъри, щом се е стигнало до тук, няма как да не излезе, макар че вече ми се струва, че цял живот ще си остана бременна.

Интересно нещо е това бременността, първият път родих без изобщо да очаквам, до последно не вярвах, че бебетата се раждат от майките :))), направо на майтап ми се стори като ми изтекоха водите. Събудих таткото и му викам "Изтекоха ми водите, хахаха", много смешно ми беше, понеже тая реплика съм я чувала не в един и два филма, пък трябваше и аз да я кажа :)

Сега другата крайност - седя и чакам ли чакам - айде довечера, айде през нощта, айде на сутринта, айде на обяд... и така си минава ден след ден, пък нищо не става. Като ме прибоцне леко нещо по корема или кръста и си викам "ура, почна се!" :))), то не беше миене, чистене, разходки в свински тръс, горещи душове, даже вчера дигнах един матрак с надежда, ама цъ :))) Че нали в денят, преди да родя Цоко боядисах цялата кухня, хендрих се на една стълба и през нощта хоп! Някой да има нужда от ремонтче?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите