Копирам това което съм получила на майла.


До г-н Атанас Чобанов и всички, подкрепящи Акцията за промяна режима на
здравно осигуряване в Република България

Становище по изразените от г-жа Първанова позиции

за политическо съгласие относно действащия Закон за здравното
осигуряване



Уважаеми, съмишленици,

запознах се с отговорите изразени от администрацията на г-н Първанов и
предадения ни частен разговор с г-жа Първанова, както и – с последната
информация за мотивите на вносителите на ЗЗО.

Позволявам си, да изложа следното становище:

Вярно е, че наши съграждани (по паспорт), се опитват да се
възползват от възможността да получат достъпни медицински услуги,
платени от българската НЗОК. Те редовно се опитват и да влияят на
политическия живот на страната.

Вярно е, също че редовните български граждани са ощетени, независимо от
това, дали пребивават зад граница или на територията на Р. България.

За да се ангажира сериозно един български държавен орган,
според мен не е достатъчно, да се наберат огромен брой подписи. Това
обосновава, разбира се едно разискване в гражданското пространство, но
не представлява достатъчно сериозна причнина за произнасяне с
мотивирани предложения от, който и да е централен орган със съответни
правомощия.

За да бъде убедителна една такава подписка и провежданите по
същия повод официални и неофициални разговори, считам за изключително
уместно, да се подготви следното:

1. Становище на организаторите по въпроса – кои точно текстове и
въплатени в тях принципи от Закона за здравното осигуряване, според
организатроите са:

- противоречащи на Конституцията;

- противоречащи на влезли в сила за Р. България международни
актове;

- противоречащи на признатите от България общоприети принципи на
международното право и на правото изобщо.

2. Предложение на текстове, които да заменят подложените на
преразглеждане текстове по т.1, представляващи по същество макет на
Законопроект за изменение на закона за здравното осигуряване (или
изцяло нов Закон);

3. Обстойна мотивация.

Относно огромния спектър от мнения и становища, нека се има в предвид и
следното: едва ли е възможно да се очаква, всички подписали се, да
изразят еднакви позиции по така поставения въпрос.

Нека организаторите, ако имат възможността да обобщят и предложат поне
приблизителен модел, върху който да се разсъждава, само с оглед
изглаждане на подробности. Това, разбира се, не става за един ден.

Лично аз не смятам, че г-жа Първанова греши изцяло по отношение на
принципа на солидарността вложен в разпоредбата на чл.5, т.3. от ЗЗО -
„солидарност на осигурените при ползването на набраните средства”.
Принципа на солидарността е възприет от цивилизацията, в деня в който е
станало ясно, че простото изоставяне на слабия в обществен смисъл води
предимно до негативи за едно общество. А, за хуманизъм и дума не може
да става. Говорим за принципни неща, между разглеждането на които които
има разлика. Това следва да се разбира различно от възможността един да
се обогатява за сметка на друг, както се получава в момента. Според мен
този принцип не може и не следва да бъде отхвърлен изцяло, но може да
бъде преразгледано неговото приложение и обхват. По сега действащия
закон, е възможно да внесеш Х лв., а да ползваш 0 лв., като цялата сума
от Х лв. отива в обща Каса за сметка на принципа на солидарността.
По-работещ и приемлив модел би бил следният: Внасяш Х лв. От тях,
автоматично се заделят 5-10 % за общ Фонд – който се ползва от НЗОК по
досегашния ред предимно за покриване нуждите на социално по-слабите
граждани. Останалите проценти от вноската Х се натрупват по лична
сметка на вносителя.

Не мисля, че с горния пример откривам нещо принципно ново. Само
поисках да илюстрирам модел за преразглеждане на обществените отношения
в засегнатата сфера.

Т.е. – не пълно отричане а подходящо оразмеряване на заложените
принципи и следващите ги правила за поведение, въплатени в един бъдещ
закон.

По подобен начин, следва да се изразят подходящи правни, финансови,
социални аспекти на бъдещата система за здравно осигуряване в Република
България в по отношение на останалите въпроси (следва ли лице с доходи,
под необлагаемия минимум, да внася задължително здравни осигуровки и
какви услуги може да ползва; следва ли лице с постоянно местожителство
в друга страна, да е задължено по този закон и в какъв размер, срок и
т.н.; не следва ли да се сключат спогодби за ползване на правата на
здравноосигурените лица, докато се намират на територията на друга
страна по принципа на пенсионното осигуряване, избягването на двойното
данъчно облагане и др.).

Готов съм да коментирам.

А, относно заплахата от действия на изселниците – докога ще плащаме
този данък?! Ние, имаме ли суверенна дъжава, или – не? Има много
кардинални начини за решаване на този въпрос по подходящ и напълно
приемлив политически и правно способ.

С уважение – адв. Тони Вълчев

Коментар от Атанас Чобанов:

Г-н Вълчев правилно посочва, че е нужна формална обосновка на исканията
ни. На практика това означава сформирането на експертна група, която да
свърши работата на българските институции и по-специално
Парламентарната комисия по здравеопазване, като посочи неадекватността
на действащия закон и излезе с готов, по-съвършен законопроект.

За съжаление г-н Вълчев не коментира основното искане на подписката :
да се премахне задължението за осигуряване произтичащо от наличие на
българско гражданство. Задължение за осигуряване, ако изобщо има
такова, би трябвало да произтича от постоянното или продължително
пребиваване в България. След като е сложил своя подпис, г-н Вълчев би
трябвало да одобрява тази идея. В предложения на вниманието ви текст
той я третира като второстепенен въпрос, един от многото, цитирам:
"...следва ли лице с постоянно местожителство в друга страна, да е
задължено по този закон и в какъв размер, срок и т.н."

Моля, коментарите да продължат във форума на www.ide.li

Атанас Чобанов


еми това е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите