даже не само аз, ами всички около габа имаме вина. установих го снощи и чак ми стана и смешно и тъжно...

значи, тя говори много, копира интонации, пресъздава разказите на кака си от училище само че от свое име, измисля си песни, думи ... абе не млъква. и ги реди все едни такива сладурски, че ние не веднъж сме я карали да повтаря нещо само заради удоволствието да го чуем пак. например вчера в колата на връщане от ясла протече следният диалог:
аз: Габи, днес пяхте ли песни?
габа: да, ама уцелихме само една да пеем.
аз (прекрасно знам, че бърка уцелвам с успявам): какво? не те разбрах.
габа: уцелихме да пеем само една песен, ама Биляна плачеше и аз и обясних.
аз: кой плачеше, биляна ли? ти какво направи?
габа: обясних й, ама тя само плачеше, че не съм и обесняла (това трябва да е обяснила)
аз: какво? защо плачеше биляна?
.....

та май проблемът със слуха наистина съществува, само че не при детенце, а при някой друг.... то просто е възприело постоянното искане да се повтаря като норма на общуване ами какво да направя като толкова сладко дърдори!

разсеяността е друга тема. за нея още търся причината...