това за майката аз лично го приемам за недопустимо. и двете са ми казвали, че искат друга майка, не ме обичат, не ме харесват, лоша съм... винаги отговарям, че за тяхно огромно съжаление, не могат да ме сменят. имат си една майка и дори да могат да се откажат от нея, няма как да си вземат нова, защото другите майки си имат деца, които си ги обичат и не си ги дават. и всеки път им казвам аз колко ги обичам и как не бих ги сменила за никое друго дете...

изобщо съм си изградила тактика да наблягам много на връзките в семейството - всеки от нас е уникален и незаменим. не можеш да си избираш родителите и родителите не си избират децата, но вярваме, че ни се е паднала най-добрата комбинация. уверявам ги, че се радвам точно те да са ми деца и точно татко им да ми е мъж (най-добрият, защото него съм си го избрала, а никога не бих си избрала някой, който не е най-добрия, нали?). уча ги, че няма лоши майки (защото всички майки имат деца и ги обичат, а който обича не може да е лош) и няма лоши деца (нали всяко дете си има майка, която го гушка - как така ще е лошо). ако някое дете направи нещо лошо, казваме му, че така не се прави, защото боли или цапа или какъвто е там лошият резултат. ако то продължи да прави така, не му обръщаме внимание и стоим далече от него.