опитай друга тактика. не повтаряй. когато е на ръба да започне да удря, спокойно й кажи, че ако удари теб или кучето, или който и да е друг, ще й се разсърдиш и повече няма да говориш с нея. тя най-вероятно ще удари, за да изпробва реакцията ти. остави я и спокойно отиди в другата стая. само й напомни, че щом не те е послушала, вече си сърдита. имай търпение. все ще дойде при теб да провери дали още се сърдиш. тогава пак й напомни, защо не искаш да си при нея.
ако досега всички конфликти са достигали до фаза викане и удряне преди да бъдат разрешени, не мисля, че девойката ще се задоволи с нещо по-малко преди да склони да те послуша. най-вероятно е очарована от влиянието, което има в такава ситуация. изненадай я като не викаш и не й обръщаш внимание. стой на разстояние, за да не може да те удари силно, защото тогава наистина ще ти е трудно да се овладееш. не й се карай. обяснявай дори съвсем тихо, но твърдо. давай й възможност за избор, напр "ако спреш да се тръшкаш, мога да те гушна и да ти прочета приказка (да ти покажа нещо през прозореца, да ти пусна музика..), но ако много искаш да се тръшкаш, ще се наложи да отида в другата стая и да не ти позволя да дойдеш, защото ми е неприятно да те гледам такава". знам, че звучи като в дебелите книги, т.е. наивно и не много обещаващо, но придружено с търпение наистина има ефект.
|