абе да ти кажа и аз така си мислех,като си вървях с корема по градинките,я-я-я кви незаинтересовани майки то се завряло в най-големия боклук примерно пък тя си пуши цигара спокойно и си пие кафето,не,че искам да те плаша де,но всички деца минават презопределени етапи на развитие и си имат своите кризи,кавгите и шамарите не винаги помагат.Около мен всички ми говорят ,че съм цербер и въпреки това детенце си проявява характер,аз се нервя но и се радвам по някога защото иначе какво бих направила, ще го пречупя от малко и ще израстне като една плаха и неориентирана личност,много объркано ти го написах,но те и мислите са ми такива,бе трудна работа е възпитанието на едно човече ще видиш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите