|
Здравейте и от нас! И ние растем, но никой не може да каже колко, защото от два месеца на консултация не сме ходили, а следващата ще е чак към края на март.
Деничка става все по-забавна от ден на ден. Вече със сигурност си знае името и всички прякори и се обръща като я повикаш. Започва да имитира движения. Като й махам ми маха и тя. Онзи ден, докато я хранех започнах да мляскам шумно все едно и аз ям. На нея не й се отвори апетита, но веднага започна да ми мляска насреща с доволна усмивка.
Разхождаме се всеки ден, но вчера като чух прогнозата за топло време следващата седмица започнах да кроя едни грандиозни планове как няма изобщо да се прибираме по цял ден.
Лошото е, че имаме проблеми със спането. Мисля ако ми остане време, да пусна отделна тема за това. Буди се през час-два, но не от глад, а вероятно от страх някакъв. Вече си извоюва да спи помежду ни, но пак се буди постоянно. Срам не срам ще си призная, че снощи опитахме да приложим д-р Споковата теория за половин часовия рев, дето на другия ден бил 20 мин, после 10 и после преставал. На 45тата минута си взехме детенцето и си го нагушкахме. Тя имаше много уплашен вид и се зарекохме да прекратим експериментите. Отне близо половин час да се успокои и да заспи (на цица естествено). Беше ми много гузно от цялата тази работа, но след като я приспах тя се събуди само веднъж, в 5 часа да яде и следващото будене бе едва преди малко - в 9:30, при това в много добро настроение. Сега наистина съм в голяма чуденка какво да правим. Не е глад, защото като се събуди цоцка само кокото да се отчете. Четох за някакъв страх от изоставяне. Ама ако е това, не би ли трябвало след като е плачкала самичка, този страх да се усили? Имам основания да мисля, че не е и от изтощение. Преди време пак се бяхме засилили за 2-3 дни да прилагаме тази теория. След това около седмица детето си спа по цяла нощ само с едно будене да хапне. Лошото, че буденето малко по малко се изместваше все по-рано, после станаха две и накрая пак улабихме фронта.
Просто не знам довечера как да подходим.
|