Все още ми е доста объркано, все пак чакането през последната седмица си казва думата - ту ми е все тая, че съм бременна, ту ми се иска вече да излиза.
Но днес, след като получих горе-долу някаква яснота за термина на раждане (ако мадамата не ми скрои някои неочакван номер ), дишам по-свободно.

Тук лекарите са изцяло за нормалното раждане. Миналата седмица някаква миньонка родила едро бебе, по нормален път, без усложнения и днес всеки само това ми повтаря. Как нямала нито разкъсвания, нито нищо. Обаче това, че аз треса гащи, не интересува никого.
Лекарите тук са доста дръпнати, т.е. не влагат никаква емоция и се пазят да ти "дават съвети" , гледат да си вържат гащите, като ти обясняват че и след секцио, както и след нормалното раждане, ще има болки и т.н., но някой човешки да погледне на проблема ти - забрави! Абсолютно искрено ви казвам, че предпочитам да си бях в България, дори и само заради емоционалната страна на раждането.
Много съм благодарна на свекър ми и свекърва ми, които са гинеколози, че ми помагат психически, поне съвсем да не се отчаям. Ако ги нямах тях, щеше да ми е много, много трудно да избирам!

Що се отнася до вълнението - имам го, но далеч не е тази приятна тръпка, с която очаквах раждането на определения термин. Прекалено дълго време мина и всичко това си оказа влияние.
Мъжът ми и майка ми са с мен и те ми дават много сила, разбират ме, подкрепят ме и съм им много благодарна за всичко.

Друго не се сещам в момента, и без това писанието стана прекалено дълго
Благодаря и на всички вас! За съветите, за приятелството, за подкрепата - за всичко, което ми давате!
Бъдете живи и здрави, вие и семействата ви!