Става дума за предложенията на социалната ни министърка за евентуално намаляване срока на майчинството на половина - от 2 на една година и увеличаване на обезщетението за този период двойно - от 130 на 260 лв.
Не успях да намеря автентичното подробно становище, но така или иначе майка от нашия форум и от този на Мамма ще говорят май утре по новините на бТВ. Затова, според мен, независимо от коренно противоположните мнения на майките и заради това, е необходимо да им помогнем да не приличат на някакви френетични мачета, които със зъби и нокти искат да си запазят двете години майчинство.
Затова:
1. Моля майчетата в чужбина да ни напишат как е в държавите, в които живеят - колко време се пази работното място на майката, какво й се заплаща за това време, от кого, държавата подпомага ли по някакъв начин родителите - с допълнителни пари към заплатите им, данъчни преференции...
2. Към майките, които ще говорят пред медията - според мен трябва да се обърне внимание на факта, че в момента в Бг се раждат много малко деца и явно настоящата система не е достатъчно качествена. Затова, може би, трябва да се промени нещо, но не в по-неблагоприятна страна, защото това още повече ще откаже младите хора да създават деца. Може би настоящата система трябва да се съчетае с предложението на министърката, като майката има право в началото на всеки три или шестмесечен период да избира коя от двете да ползва - кратката с по-голямото плащане или по-дългата. Изборът да става с декларация до осигурителя или до съответната социална служба, която може да се подава и по пощата с обратна разписка, за да не се налага да чакат майките по опашки.
3. Да се създадат конкретни стимули за младите майки и студентките да раждат, защото, особено майките в Проблемно ще се съгласят, че младият организъм зачева и износва по-лесно и създава по-здрави деца. Например да се плащат социални помощи за една година на майка-студентка в размер на 250 лв. Тогава повече студенти ще се замислят да оставят децата си, да прекъснат за една година и да отгледат в по-нормални условия детето си. Аз съм преподавател в университет и бях една от малкото бременни там.
4. Да се направи паралел с международния опит, за да може да се направи системата още по-добра.
Това ми роди главата, докато ме духаше навън студеният вятър. Дано не сметнете усилията ми за напразни.
|