Родих преди 4 месеца БЕЗ упойка. Това не е геройство-така се раждат хора и животни откакто свят светува. Раждах първо дете. Може би съм доста страхлива - страх ме беше дали ще издържа на болките, дали ще съм адекватна по време на раждането. Бях доста заета по време на бременността, работи до последния момент и не можех да посещавам курсове за бременни, или поне да поговоря с някого как протича едно раждане.Затова отидох при моя гинеколог ( който ми следи бременността и ми води после раждането) и му заявих, че искам епидурална упойка! Той ми каза следното (смятам, че е много прав!)
каза, че медицината напредва-но не така, както ни се иска на нас-бъдещите майки. Медицината решава тези случай, които преди години са завършвали с фатален край - овладяли са секциото, разни други методи за "изваждане" на плода-епизиотомия, форцепс, измислили са също и упойките - но до тези средства се прибягва В КРАЕН СЛУЧАЙ! Когато има дълго, тежко раждане, когато майката вече няма сили да напъва и това води до опастност плода да бъде задушен - тогава се слага упойка.
Също така липсата на болка ускорява процеса на раждане и разкъсванията задължително са много повече, отколкото при наличие на болка, травмираш областта на перинеума от прекалено разтягане (това трябва да става много бавно - знаеш - сантиметър на час) и после може да доведе до отпускане на мускулите в областта - следва изпускане на урина и т.н.
Аз все пак си запазих правото да искам упойка - е, родих без нея, без разкъсвания, без никакви шевове! Пак казвам - това не е геройство, това трябва да е нормално. Е, боли, няма как, но не е нетърпимо. А ако има кой да те забавлява - даже минава бързо. Моят гинеколог ми разказваше вицове и разни забавни куриози от практиката си през цялото време! Сигурно си има репертоар - едни и сащи за всички - няма значение. Беше до мен и ме разсейваше. А и телефона ти ще звани достатъчно често - няма да скучаеш и да си мислиш само за болките.
Съветвам те да прибегнеш до упойката НАИСТИНА САМО В КРАЕН СЛУЧАЙ!
КУРАЖ!