Виж, преди известно време писах за нашия татко, на които изведнъж му се прииска да бъде свободен, защото бил спрял да се развива. Но аз изобщо не мога да се съглася с теб, че недоволните мами трябва да тръгнат да се оплакват тук. Аз лично, нямам нужда да рева на рамото на някого, макар че и такива моменти съм имала и ще имам, и това не е нещо лошо, даже напротив. Аз по-скоро исках да споделя с някого, защото знаех, че съм права и просто имах нужда още някой да ми го каже.
Колкото до ценностите... изобщо не мисля, че има смисъл да се обвиняват мъжете в прекален егоизъм, нито женте в прикалена еманципираност. Ако нещо има смисъл, то е начинът по който АЗ мога да възпитам моя малък мъж да уважава себе си и всички останали по равно. Или казано и по друг начин, бъдещето се определя от настоящето, а настоящето явно е свързано с миналото, с нашите майки и бащи, и тези на нашите съпрузи или приятели, с които се обвиняваме в разни неща.
А всеки нека да пише каквото иска.