Ами не ни е изпостяло клубчето, но да си призная откакто работя ми остава все по-малко време за клуба.
Моят възлюблен си има доста трески за дялане (аз също), но това което ни прави специални един за друг е това, че сме се избрали един друг и сме решили че тези тресчици са достатъчно малко, че да не пречат на хубавите неща заедно.

Специален е за мен и аз за него, защото се "намерихме" след доста търсене. Специални сме с това, че може да спорим и да се караме и после само една прегръдка да оправи всичко.
Трудно ми е и на мен да го обясня.
На сватбата една наша приятелка ни каза "И не пропускайте и ден, в който да не си кажете ОБИЧАМ ТЕ." Излезе много права. От 4 години сме заедно.
А той има черен колан по "малките жестове" и "подаръците" - просто е ненадминат. В състояние да ме разтопи дори поднасяйки ми един бонбон.

А иначе да - на никой не му е лесно да каже, че нещо не е наред и според мен е защото никой не иска да си признае, че все пак и той има принос към "невървежа".
От друга страна - моят дом е моята крепост.