Дааа и аз не очаквам някой да си каже честно, че това го притеснява.
А по темата - откакто съм си родила сина се усещам порастнала и пълноценна жена. Дори забелязвам, че понякога ми е приятно само с бебчо да стоя и таткото съм склонна да го забравя. Но толкова обичам съботите и неделите - разхождаме се насам-натам тримата, взимаме си филми(двамата), ядем семки . Но моят съпруг открай време не е по жестовете и аз му напомням, те тогава не са жестове, де, но... Например аз много харесвам зюмбюли и сега, като им е сезонът - си ги прося.
Но за да се чувствам специална никога не ми е трябвало да "ме обикалят" и да изпълняват всяко мое желание, нито да изпълняват всяка моя глезотия. Така съм възпитана и в къщи не са ми осигурявали такива екстри. И по време на бременността си, а и винаги, не съм злоупотребявала с положението си, не съм тормозила адаша си (татето, де)! Нашата връзка е дългогодишна - от 9 г. сме заедно, а от 3 г. сме женени. Винаги съм се чувствала единствената жена в неговия живот, която го е заинтригувала, и физически, и интелектуално. Винаги обсъждаме семейните неща заедно, караме се, спорим, учим се един от друг. Все пак ние от по-млади сме заедно (аз на 19, а той на 17), та се учим един на друг.
Въпросът никак не е прост. Много неясно съм му отговорила, което го доказва. Всъщност искам да кажа, че се чувствам специална и с това, че съм родила и отглеждам нашето дете.
Всъщност не мога да отговоря на въпроса, май...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите